Според данни от ДВИА – В.Търново /Държавен военноисторически архив/ на 2 май 1940 година Тодор Рачев Минчев е зачислен на трудова служба в 4. Строителна рота на 8. Трудова дружина – гр. Тополовград с командир на дружината Тр. Подполковник Тодор Атанасов. След подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, договор между Царство България и Кралство Румъния, чиито условия налагат на Кралство Румъния да върне територията на Южна Добруджа на България, както и последвалите действия на Трета българска армия, които довеждат до окончателното освобождаване на Добруджа от румънската окупация на 1 октомври 1940 година, 8. Трудова дружина е дислоцирана. На 11 октомври 1940 година дружината се отправя за новото си назначение – Добруджа и на 12 същия месец пристига на гара Касъм – Добруджа /днес Генерал Тошево/. На 5 декември дружината се завръща от Касъм /Южна Добруджа/ на постоянната си стоянка в гр. Ст. Загора. По-късно Тодор Рачев Минчев заедно с много други трудови войници са уволнени в безсрочен отпуск поради прекратяване на работния сезон. Гордея се, че дядо ми е бил един от строителите на Добруджа в толкова труден за българското население там момент!

През 1941 и 1942 година Тодор Рачев работи в гр. Дряново при майстор Бончо Илиев по частни строежи. През 1941 година заедно с Илия Генчев Иванов от с. Цинга и Иван Велев от с. Балалея, Дряновско строи къщата на Генчо Далев в Дряново, а през 1942 година с Иван Велев работят по направа на общински обор. През строителния сезон на 1944 година с Илия Генчев Иванов строят къщата на Братя Карамихови в гр. Дряново, като предприемач е Симеон Велев от с. Велковци. От началото на април до края на ноември 1945 година с прекъсване за по една седмица по жътва с Иван Велев и др. работят по каптажа на водата откъм с. Муця, като работодател е Бончо Илиев, а от 1 април до 30 ноември 1946 година работи пак при Бончо Илиев по направа на площада пред съда, паметника на площада, подпорни стени и къщата на Скатака. През 1947 година работи в Дряново при инж. Р. Димитров по частни постройки през целия строителен сезон. През 1948 и 1949 година работи по частни постройки в с. Цинга и Дряново. От 1 март до 17 юли 1950 година и от 1 октомври до 24 октомври същата година работи отново в Дряново по частни постройки. През 1948 година заедно с Илия Генчев от с. Цинга строят къщата на Д. Шипкалиев, а от втората половина на юли 1949 година /14 дни/ до края на месец декември 1949 година работи при Околийски народен съвет – гр. Дряново като майстор-зидар общо 141 дни.

Според документи от ДВИА – В. Търново и личния архив на дядо от 19 юли до 30 септември 1950 година Тодор Рачев Минчев работи като майстор-строител по преустройството на НШЗО „Хр. Ботев“- В. Търново /седалището на Школата е преместено през 1950 година от София във В. Търново, по-късно през 1961 година е преместено в Плевен/. Сто петдесет и седем майстори-строители работят по сградите на НШЗО – В. Търново, за съжаление, днес тези сгради вече не съществуват, но са се намирали над днешната сграда на ДВИА-В. Търново. Сред тях са и: Бенко Пенев Колев и Руси Бончев Русев от с. Крачунка – Дряновско, Йончо Колев Бъчваров от с. Пейна – Дряновско, Атанас Пенев Минчев от с. Тъпанари /Чуково/ – Дряновско, които по-късно са членове на строителната бригада на Тодор Рачев.

В периода 25 октомври – 26 ноември 1950 година работи като майстор-мазач по строителството на Военна Почивна Станция – град Сталин /днес Варна, от 20 декември 1949 година до 20 октомври 1956 година Варна носи името Сталин на Йосиф Сталин/.

Дядо е един от майсторите-строители, които работят по изграждането на Димитровград. Тодор Рачев Минчев заедно с Илия Генчев Иванов и Пенчо Иванов Маринкин от с. Цинга строят Димитровград. Според една от дъщерите на Илия Генчев – Дешка Илиева, на тримата строители са предлагани жилища /апартаменти/ и да останат да работят в Димитровград, защото са били ценени като изключително добри строители, но те отказват и се връщат, продължавайки да строят в Дряново. Според архива на дядо, той е работил във Втори Строителен Район – Димитровград през 1951 година като майстор-мазач. Според архивни документи на Исторически Музей – гр. Димитровград и Николина Иванова – уредник в музея, без съмнение дядо е участвал през 1951 година в строителството на АТЗ „Сталин“ / Азотно-Торов Завод/. В личния архив на семейството се съхранява и една картичка, която представлява снимка на един от цеховете на АТЗ „Сталин“, която дядо изпраща до семейството си и специално се обръща към дъщеря си, която е ученичка в първи клас. В едно интервю с дядо ми, проведено от редакцията на вестник „Балканско знаме“ и публикувано два дни преди откриването на музей „Колю Фичето“, на въпроса за най-съществените промени в живота на строителя в днешно време, той отговаря: „Няма скитничество, няма безработица. Сега строителите са спокойни.“. Тодор Рачев притежава удостоверение, издадено от Единна Окръжна Строителна Организация – гр. Димитровград за това, че е работил като строителен работник през 1954 година към ДСУ „Гр. Център“ – Димитровград. Според архива на Исторически Музей – Димитровград, през 1954 година дядо е участвал в изграждането на централната градска част. През 50-те години на миналия век са построени сградите по централните булеварди „Сталин“ /днес бул. „ Димитър Благоев“/ и „Г. Димитров“ /днес бул. „България“/. Вероятно в строежа на някои от сградите, показани на снимките от този период и предоставени от Исторически Музей – Димитровград със съдействието на Николина Иванова, е участвал дядо ми.

През 50-те години на миналия век е работил по ремонта на Околийска болница – гр. Дряново като майстор-зидар /зидар VI разряд/. С Илия Генчев и Пенчо Маринкин от с. Цинга и Бенко Колев от с. Крачунка строят ДТП – складове и казанджийница под ж.п. линията, жилищни блокове към фабрика „Бачо Киро“ и Общинския народен съвет.

От 1957 година ръководи част от строежите в Дряново като бригадир на строителна бригада, в която влизат Руси Бончев Русев и Бенко Пенев Колев от с. Крачунка, Недко Станев от с. Балалея, Йончо Колев от с. Пейна, Атанас Пенев от с. Чуково, Иван Минев Цурков от с. Марча. От 24 февруари 1965 година Комисията за разрядите на работниците му дава VII разряд и до 11 септември 1973 година работи като зидар VII разряд и зидаро-кофражист VII разряд. След 1 юли 1966 година ДСО Стройгрупа Дряново към Първи Строителен район Габрово става самостоятелен стройучастък – ДСО „Стройучастък“ Дряново. Тодор Рачев е зидаро-кофражист VII разряд.

Съревнованието се води между бригади и колективи при ДСО Район Първи – Габрово, в края на 1969 година се отчита първия етап от съревнованието като бригадата на Тодор Рачев заедно с бригадите на Петър Гатев и Кольо Колев Христов и един колектив заемат III-то място. Забележително е, че в списъка от 18 бригади бригадата на Тодор Рачев Минчев е посочена на първо място и този документ дава ценни сведения относно състава на бригадата – тя се състои от 9 строители и бригадирът Тодор Рачев. Според споменатите крайни резултати от двата етапа на съревнованието, бригадата на Тодор Рачев се изявява със забележителни трудови успехи – има едно I-во място и едно II-ро място.

За избора на бригадата на дядо за строежа на музея, Пенчо Маймарев, технически ръководител на обекта, споделя в публикуваното на 8 декември 2010 година интервю с журналиста Любомир Димитров по случай удостояването му със званието Заслужил Гражданин на Дряново следното: „ При мене най-сериозната бригада беше на покойния вече Тодор Рачев Минчев. Много добра комплексна бригада, с която извършихме доста работа и аз казах, че на тази бригада напълно може да се разчита и ще я представя на архитекта Димитър Кръстев и с тия хора ще започнем и завършим този обект.“. В разчистването на терена се включва и бригадата на Никола Донев Косев /Кольо Сайваната/, тъй като трябва да се съборят две стари къщи, намиращи се на терена на новия строеж – едната, от които е къщата на големия български композитор Тодор Попов. За по-малко от година сградата на музея на Колю Фичето е завършена изключително прецизно, в резултат на което откриването на музея на 20 юли 1969 година и провеждането на Втория Национален Събор на Строителите стават възможни.

Има няколко любопитни факти около строежа на музея. Пенчо Маймарев е командирован за три дни в Плевен, за да се запознае с технологията на изграждане на бетонни колони с видим бетон /технология, използвана при строежа на Партийния дом в Плевен/, за да се направят такива, съобразно проекта на архитект Кръстев. Има и още един любопитен момент по време на довършителните работи вътре в сградата. Пенчо Маймарев разказва: „ Архитект Димитър Кръстев каза на бай Тодор и бригадата, че на входа на музея стените не иска да бъдат с гладка мазилка, а все едно, че е мазано с ръце. Бай Тодор помисли, помисли, пък му каза: „Слушай, другарю архитект, тук ще минават много хора, които няма да знаят, че ти си поискал да измажем така стените и ще си кажат – А бе тия майстори с краката си ли са мазали…- Аз съм майстор, не съм петляркаджия и затова ще измажем стените с гладка мазилка.“ Така и стана. Архитектът се съгласи с майстора. Хубавото беше, че архитектът се вслушваше в практическия опит на строителите и заедно с него и бригадата изпълнихме с чест строителството.“. За същия този случай разказва и архитект Димитър Кръстев в интервюто си с Любомир Димитров по случай 30-годишнината от строежа на музея и откриването на музейната експозиция „Колю Фичето“, публикувано в брой 15 на вестник „Дряновска искра“ на 27 юли 1999 година: „Винаги ще помня Дряновската дюлгерска школа. Спечелихме конкурса с Борис Гондов през 1967 година. След това се започна строителството на музея. Строителите бяха местни майстори от Дряново и района. Според мен бригадата беше много добра и експедитивна, ръководена от Тодор Рачев от с. Цинга. Незабравими бяха за мен и така наречените оперативки на Дряновския манастир, които водеше тогавашният кмет Георги Тропчев, на естествения декор от трева и зеленина, където на една дървена маса, която наричахме „заседателната“ разгорещено, понякога всеки ден отчитахме какво сме свършили. Спомням си, че веднъж се опитах да дам съвет на бай Тодор – ръководителя на дряновската бригада, как да направи мазилката отвън, а той ми казва: „Слушай, младо момче, ти утре ще си заминеш за София, аз, ако не направя както трябва тази къща, всички ще ме сочат с пръст и язък ми за майсторлъка.“ Сигурно беше прав тогава, затова и го оставих да направи това, което мисли, и не сбърках. Винаги ще помня тези великолепни майстори от Дряново, които построиха музея на Колю Фичето. Те доказаха, че са достойни продължители на големия архитект и строител и на възрожденската ни строителна школа. За съжаление си мисля, че вече тази дряновска дюлгерска школа не съществува.“.

Откриването на музея на 20 юли 1969 година е събитие с национално значение. Посветено е на 170-годишнината от рождението на Уста Колю Фичето и Втория Национален Събор на Строителите, като тук си дават среща най-добрите, най-достойните потомци на прославения майстор, дошли от всички краища на Родината. Китното балканско градче е променено и се превръща в столица на строителите. Двадесет и пет хилядното множество е изпълнило площад „Кольо Фичето“, както и ул. „Шипка“. Тържеството започва в единадесет часа. Има много официални лица – Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Стефан Русчев, Георги Тропчев и др. Събитието е заснето от БНТ и има пряко предаване по радиото с водещ Божана Димитрова. Събитието е с огромни мащаби и ще се помни дълго.

След музея на Колю Фичето бригадата на Тодор Рачев строи нишадърения цех до ИЗ, строителите от бригадата сменят стъкления покрив на ВЗ „Андрей Жданов“, като също така строят гараж за дизелите и електрокарите в завода, инструменталната на завода, Дом на културата в завода. Следва строежа на кулата на басейна на стадион „Локомотив“, моста за стадиона, хлебокомбината, сградата за химическо чистене, блок на ул. „Шипка“ и блок до старата автогара, новия битов комбинат „Боби Денчев“, блокове на ИЗ, цехове на завод „Иван Владков“, новото крило на болницата /вляво от основната сграда, построено през 1971 година/.

Поради влошено здравословно състояние и забраната на лекарите да се качва нависоко, дядо започва работа на 12 септември 1973 година в ИЗ /Инструментален завод/ – гр. Дряново, където работи и до смъртта си на 27 февруари 1976 година. Работи последователно като зидаро-мазач VI разряд и зидар на ковашки и термични пещи и съоръжения VI разряд.
Тодор Рачев многократно е награждаван за работата си, включително с Паспорт и Златна Значка на Победата – връчени на 5 септември 1969 година, Златен медал „Отличник“ на Министерство на строежите, многократно е удостояван със званието „Ударник“ и др. През последните години от своя живот той работи като строител в ИЗ „Динамика“- Дряново и основно се занимава със строеж на пещи, като за работата си е също неколкократно награждаван. Гордея се с дядо си, защото беше честен, принципен, много отговорен, изключително работлив, усмихнат и уважаван от всички хора човек. „Бай Тодор“, както го наричаха всички в знак на уважение, остави следа след себе си и хубави спомени у всички, които са го познавали или работили с него.

Тодор Рачев взема активно участие в живота на родното си село Цинга. Независимо, че работи в различни краища на Родината и затова се налага да пътува много, семейството, грижата по нивите и реколтата, а и само на 28 години, дядо ми е избран в Читалищния съвет още на първото годишно събрание на бъдещото Народно читалище в с. Цинга, състояло се на 15 февруари 1948 година. В началото Народно читалище „Просвета“ – с. Цинга има 87 члена. От протоколите на събранията /документите са предоставени от Държавен архив – Габрово/ се вижда колко честни и откровени са били всички в изказванията си и са поставяли сериозни проблеми за обсъждане. Дядо е бил изключително активен по време на тези събрания, винаги се е изказвал и е предлагал решения на проблемите. На 18 март 1950 година той е избран в Контролния съвет, а на следващото събрание Тодор Рачев изнася доклада за финансовата отчетност в читалището и стриктното водене на касовата и инвентарната книга – няма разисквания и изказвания, защото всичко е наред. На събранието на 10 февруари 1953 година Тодор Рачев Минчев е избран в ръководството на читалището и на заседание на ръководството е избран за завеждащ лекционната просвета. Отчита се, че библиотеката към читалището притежава 261 тома художествена, научна и детско-юношеска литература и че са раздадени за прочит 172 книги през 1952 година. Докладът на контролната комисия отново е подготвен от дядо ми. През 1953 година читалището има вече ново име – Народно читалище „Бачо Киро“. На заседание на ръководството на 21 януари 1956 година баба ми Еленка Стойкова Минчева /в протокола е записана Еленка Тодор Рачева/ е избрана за завеждащ лекционната просвета. Баба ми също е била изявена активистка и е участвала дейно в живота на родното си село. За 1955 година е похвалена, че е прочела най-много книги от жените в селото. Баба и дядо вземат дейно участие в живота на селото и организацията на различни мероприятия.

Дядо ми беше много честен и прям човек, много отговорен и работеше със сърце и душа, както и неговите колеги. Освен споменатия случай за разговора между него и архитект Кръстев, в който дядо приема присърце работата си и за него е от голямо значение как ще изглежда сътвореното от него и бригадата му, в архива на партийната организация при ДСО „Стройгрупа“ – Дряново са съхранени протоколи и документи, в които се откроява ангажираността на строителите и искреността по време на обсъждането на проблемите. В протокола от 1 юли 1971 година /предоставен от Държавен архив – Габрово/ Тодор Рачев се изказва по производствената работа като казва: „Смятам, че нашата работа не е добре организирана. Налага се майсторите да вършат обща работа. Много лошо е снабдяването ни с бетон от Габрово. По цели часове се чака и не може да се изпълнява предвидената за деня работа. Няма дървен материал за обектите. Този план за годината не е за една, а за две години. Не бива да се щурмува в нашата работа. Трябва ритмично да се работи на всички обекти, за да има резултати от нашата работа.“ По време на събранието е подкрепен от много строители – Савчо Стойков / бригадир на строителна бригада/, който споменава, че „от същата болест страда и нашата бригада, същите неуредици са и при нас“, Станчо Иванов, Минчо Колев, Николай Бойчев – технически ръководител, Александър Стоянов – гр. технически ръководител и други.

Тези хора не са приемали работата си просто като работа, вълнували са се от проблемите, свързани с недостиг на тежка механизация за масовите изкопи, недостиг на работна ръка, организацията на работата и други, стремили са се да намерят оптимални и бързи решения. В друго изказване от 25 септември 1970 година дядо засяга проблеми, свързани с живота на строителите извън работното място и сплотяването на колектива: „Само в деня на строителя се събираме всички, а през другото време не сме в състояние. Трябва да се помисли за в бъдеще да се разнообразява живота на строителите.“. Съществуват десетки още протоколи от събрания, в които не само Тодор Рачев, но и останалите строители – партийни членове обсъждат отговорно проблемите, искрени са в критиката като стремежът им е в посока намиране на правилни решения. Четиринадесет партийни членове към първичната партийна организация при Стройгрупа – Дряново, с партиен секретар Пенчо Маймарев, са поставяли сериозни проблеми за решаване. А колко много строители е имало тогава и колко много обекти са били изграждани… Към ноември 1971 година 4 бригади с 32 майстори-строители и 3 общи работници са работели с техническия ръководител Пенчо Маймарев, 5 бригади с 27 майстори и 18 общи работници са били към техническия ръководител Димитър Бурмов, 2 бригади с 21 майстори с Николай Бойчев, отделно паркетаж, дърводелци и др. – общо 108 работници, като за същата 1971 година те строят 27 обекта, от които 12 обекта са пускови за 1971 година. В отчетите са отправяни и похвали към бригадите, които са ги заслужавали, а не само критики. В отчета за 1971 година Пенчо Маймарев казва: „Много добре се справят с възложените им работи бригадите с бригадири Тодор Рачев, Савчо Стойков, Н. Донев, Хр. Бобев, Ив. Проданов и др., които винаги служат за пример. Дисциплинирани са и много добра организация създават на обектите, където работят. Същите ги завършват предсрочно и то с много високо качество.“ Невероятни са строителите от 50-те, 60-те и 70-те години, а и тези преди тях, изключително трудолюбиви и отговорни майстори, всеотдайни, със съзнанието, че вършат добри дела в името на обществото.

За дядо ми журналистът и краевед Любомир Димитров много емоционално казва, че „той е строителят, построил половин Дряново“. Силни думи, но те се отнасят не само за дядо ми, но и за цялата му бригада. Бях само на 12 години, когато дядо почина много млад, но още си спомням моментите, когато ходех при него на строителните обекти и никога не мога да забравя и хората, с които работеше. Това бяха строители, които много стриктно и отговорно изпълняваха поставените им задачи, но не гледаха на работата си просто като работа, която трябва да се свърши. Те работеха със сърце и душа. Работата им вървеше леко, защото между тях имаше приятелство, никога не съм чула да се карат, проблемите решаваха мирно и кротко, а и много често се шегуваха. Строители от висок ранг – съвестни, бързо и качествено завършваха строителните обекти, но и хора, изключително скромни и добри. Дължим огромно уважение и благодарност на всички строители от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, които построиха Дряново и дадоха прекрасния облик на града ни, какъвто го виждаме и днес! Строителите от бригадите на Тодор Рачев, Никола Донев / Кольо Сайваната/, Савчо Стойков, Руси Щъкалов, Хр. Бобев, Ив. Проданов и др. скромно изпълняваха задачите си и не претендираха за специално внимание. Аз смятам, обаче, че им дължим много за това, което са направили за града ни, дължим им искрената си признателност и уважение за това, че показаха, че са достойни последователи на Колю Фичето, Геню Белчев – Светогореца, Илия Мъглов и стотици други Дряновски дюлгери, високо ценени заради уменията си в цялата ни страна и извън България от векове! Неслучайно арх. Димитър Кръстев, архитект на музей „Колю Фичето“, в интервюто си / интервю на Любомир Димитров, публикувано на 27 юли 1999 в бр. 15 на в. Дряновска Искра по случай 30 – годишнината от построяването и откриването на музея/ казва: „ Винаги ще помня тези великолепни майстори от Дряново, които построиха музея на Колю Фичето. Те доказаха, че са достойни продължители на големия архитект и строител на Възрожденската ни строителна школа. За съжаление си мисля, че вече тази Дряновска дюлгерска школа не съществува.“.

Трябва да знаем и да помним имената на строителите, които не само са построили града, с който се гордеем, но са и прославили уменията на Дряновските дюлгери в и извън България! Нашата признателност и уважение можем да изразим като подготвим кът с текстови и снимкови материали за Дряновските строители във фоайето на музей „Колю Фичето“ – няма по-добро място от това за последователите на великия майстор, за да видят и всички посетители на музея, че Колю Фичето е вдъхновил и неговите дела са продължени от достойни майстори-строители.

Валентина Банкова – внучка на Тодор Рачев Минчев

/Искам да изкажа огромната си благодарност към хората, които ми помогнаха в проучването, което направих за дядо и неговата бригада, както и всички строители от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Те приеха присърце моята кауза и всеотдайно работиха с мен. На първо място искам да благодаря на моето семейство – Ралица и Явор Атанасови за инициативата да подготвят и подарят Юбилейния сайт на музея, като включат огромно количество документи, снимков материал и интересни данни, свързани с живота и работата на прадядо си, на Дряновските дюлгери и 50-годишния юбилей от построяването на музей „ Колю Фичето“ – Дряново, някои от тях непубликувани досега и вероятно ще предизвикат огромен интерес; дъщеря ми Силвия Банкова, която ми помогна в откриването на необходимата ми документация в Държавен архив – Габрово и други документи и източници, както и на съпруга ми Боян Банков, който ми помогна при разработването и оформлението на моето изследване. Тези хора бяха неотлъчно до мен и ми помагаха във всяка една стъпка, за което им благодаря! Благодаря на Николина Иванова – уредник в Исторически музей – Димитровград, раздел „Нова и най-нова история“; Катя Гечева – служител в Държавен архив – Габрово и целия екип на архива; Георги Луков и целия екип на ДВИА – В. Търново; Мадлена Маймарева и Тоня Белчева от музей „Колю Фичето“ – Дряново; Юлия Бързакова – внучка на Йончо Колев Бъчваров от с. Пейна /от бригадата на Тодор Рачев/; Пенчо Маймарев – технически ръководител на бригадата на Тодор Рачев; Николай Бойчев – технически ръководител на бригадата на Савчо Стойков и съпругата му Кина Бойчева; Илия Иванов Георгиев – строител от бригадата на Савчо Стойков; Любомир Димитров – журналист и краевед; Николай Нанев – служител в БНТ, отдел „Архиви“; Нина Иванова – отдел „Краезнание“, Библиотека Габрово; Кабелна телевизия – Дряново и Мария Рудева. Благодаря ви сърдечно за любовта и всеотдайността в работата ви, за огромната помощ, която получавах своевременно от вас! Благодаря, че има хора като вас, с които случайността ме запозна, но които остават завинаги мои приятели!/