1836 г.
Колю Фичето довършва започнатата от майстор Иван Давдата черква и за умелата работа е признат за майстор.
1837 - 1840 г.
1839 г.
Иконостас на съборната черква „Св.Преображение Господне” в Преображенски манастир.
1842 - 1844 г.
Разрушена при земетресението през 1913 г.
1841 - 1845 г.
Северната част на жилищното крило изгаря при пожар 1947 г.
1845 - 1846 г.
Камбанария 1872 г., майстор Генчо Пейчев от с. Присово.
1846 -1847 г.
Построена е върху основите на средновековна триконхална черква, а колоните са докарани от Никополис ад Иструм.
1849 г.
Жилищно-търговска сграда, строена за Стефан Ахтаря от неговия тъст
Никола Коюв.
Никола Коюв.
1849 - 1850 г.
Преустройвана и разширявана през 1931-1934 г.
1850 г.
Известен като маазата на хаджи Минчо.
1857 - 1858 г.
Парапетите му са поставени през 1872 г. Преустроен 1940 г.
1858 г.
Галерията към улицата е скъсена от строителството на градската поща от другата страна на улицата. Този корпус вероятно е построен по-късно.
1858 г.
Собственост на свещеник Васил Попикономов. Еркерът е изписан в 1872 г.
1858 - 1859 г.
Разрушена в горната си част при земетресението през 1913 г.
вер. 1858 - 1860 г.
В литературата е обозначен като мост до с. Йовковци.
1860 - 1861 г.
Жилищното крило е разрушено при свличане на скални маси.
1860 - 1861 г.
Осветена през 1872 г. като съборна черква. Фичев е бил от нейните главни спомоществуватели.
1861 - 1863 г.
Гостоприемницата е разрушена при земно свличане.
вер. 1865 г.
Строежът е упоменат от Феликс Каниц.
1865 - 1867 г.
Камбанарията е построена от майстор Генчо Новаков между 1883 и 1886 г.
1865 - 1867 г.
Парапетите са били монтирани по-късно, в началото на 70-те години на XIX в.
1872 - 1873 г.
Повредена при земетресението през 1913 г. Възстановена през 1926 г. с нов иконостас.
1872 - 1874 г.
Строен първоначално за казарма (къшла). След Освобождението е сграда на Учредителното събрание и в нея е приета Търновската конституция.
1874 - 1876 г.
Изгорял през 1925 г. Последна реставрация през 1982 г.